Коментари по Live for the moment

Коментари по Цитирано от една наборка… от Selene

Selene — Wed, 12 Aug 2009 15:30:46 +0000

ПРЕКРАСЕН текст. Толкова хубаво ми стана, когато го прочетох тук. Бях го позабравила. Винаги, когато го прочета, отново му се възхищавам.
Автор е известният през 70-те и 80-те комик Джордж Гарлин, който почина през 2008 г. Поводът за написването на този текст е съмртта на жена му. Текст, съдържащ повече истина от всички четения на морал или пък от всички книги по приложна психология, учещи ни какви да бъдем и как да живеем.

Коментари по И ето на какво попаднах от bluememento

bluememento — Wed, 31 Dec 2008 16:24:50 +0000

Това е жестоко.
И иронично ._.
И впрочем, напълно възможно да се случи – първо отгоре-надолу, а след това обратно. Хъх…

Коментари по Просто ни е в кръвта от bluememento

bluememento — Wed, 31 Dec 2008 16:23:47 +0000

Аз пък съм на избирателна пропускливост.
Смея много неща.
Но не бих направил толкова много.
Защото понякога излиза, че трябва да си преглътна достойнството, за да доказвам себе си пред някого. Ако си струва – с удоволствие, сеир да става.
Иначе – не.

И да, вярно, че не съм котка, но овните сме инати за трима ^^

Коментари по Просто ни е в кръвта от whitemorn

whitemorn — Wed, 08 Oct 2008 15:54:59 +0000

Твърде много са нещата, които не бих направила. По същата тая причина съм отказвала доста предизвикателства. Въпрос на самолюбие е впрочем. Аз мога да направя много глупости, но повече от тях не и заради „Ама не смееш!“. Смея… просто са простотии, които не бих искала да правя. Пък въпросния нечий нос мога да го натрия по друг начин. Не и така. Така само ще съм му направила кефа да се изложа ор съмтинг. Като е толкова отворен той да го направи.. Обикновено правя само нещата, които ми се ещало да направя, но от страх не съм правила. Например скочих за първи път от 10 – метрова кула в басейн точно заради едно „Ама не смееш!“, но всъщност аз отдавна бях решила, че искам да го направя..

Коментари по За втория шанс от Selene

Selene — Thu, 04 Sep 2008 18:01:58 +0000

Уви, невинаги нещата се развиват така. Имам случай с първите два пасажа. И дотук. Отчуждение. Отегчение. Ставаш излишен. Но не това е лошото, истински лошото е ако същият човек те предаде. Тогава вече наистина боли, много повече отколкото от липса на внимание. За съжаление, изводът ми е именно, че не мога да се доверя изцяло. Или поне да тествам човек по 100 пъти преди да го направя.
А иначе, и такъв случай имам. И то току-що по телефона. Понякога хората просто имат нужда да си починат един от друг.

Коментари по И ето на какво попаднах от Selene

Selene — Thu, 04 Sep 2008 17:57:22 +0000

Ехеей, това е яко! Браво, Тони^^

Коментари по И ето на какво попаднах от whitemorn

whitemorn — Thu, 04 Sep 2008 12:28:32 +0000

Мисля, че повече харесвам варианта от долу на горе.. ^^

Коментари по So what? от rimikari

rimikari — Wed, 20 Aug 2008 12:10:29 +0000

Понякога живота е много гаедн, а тези които са ти били приятели в един момент, са ти сякаш непознати в друг.
Напълно съгласна съм с теб, мила, трябва да си държиш главата високо дигната, за да не гледаш боклуците из краката си.

Коментари по Колкото по-малки,толкова по-големи от Selene

Selene — Mon, 11 Aug 2008 17:53:59 +0000

Аз до точкчета, впити дрехи и къси поли не съм стигала, но в четвърти клас се побърках по лакове, а в седми – по гримове. И ходех като коледна елха някъде до осми-девети. Хубавото е, че и тази глупост се израства. Така де, понякога…
Аз съм забелязала още една интересна зависимост, тя няма нищо общо с възрастта. Момичета с грозни дебели крака са с ултракъси поли-коланчета, дебели момичета подчертават дефекта си с тежки колани чалга-стил, които ги карат да изглеждат още по-кръгли.. а момичета с нормални фигури се носят без тежки колани и в повечето случаи с по-дълги панталони и поли от гореспоменатите.
Човек да върви по улиците и да се чуди.

Коментари по Плановете и техните предназначения от Selene

Selene — Mon, 11 Aug 2008 17:49:23 +0000

Няма такова нещо като родени с късмет и такива, които все им се прецакват плановете. Не познавам човек, който да е създал сложни планове – за пътуване, за почивка, за рд или за каквото и да било – и те да не са се прецакали поне отчасти. Затова, колкото по-малко организация, толкова по-добре. Като отиваш някъде – в Сф или в друг град с познати – просто кажи на хората, които искаш да видиш „това ми е телефона, ще се мотая в еди-кой-си квартал от еди-кога-си до еди-кога-си, ако можете, елате“. И не прави сложни комбинации. И така и с останалите „организирани“ удоволствия. Колкото по-спонтанно е, толкова е по-гот. Защото, най-малкото, когато е спонтанно, няма сложни планове, които да се объркат.