Разлика? Да бе, да

В последно време,от липса на друго занимание,се замислих за толкова много неща..

Тук,в Русе, последно време компанията ми се състои от около 5-6 момчета и още една,евентуално две приятелки. И някак си,тази промяна нямаше как да не въздейства върху начина ми на мислене за много неща.

Ето,вчера примерно. Бяхме с една приятелка и още трима. Седнахме и започнахме да си говорим точно за разликата между половете и очакванията на двете страни при една връзки. Знаехте ли,примерно, че момчетата с чувства не са само мит ?! Да,да,знам как прозвуча това. Имах предвид друго обаче. Това, което исках да кажа е,че примерно едно момче,за да започне сериозна връзка, не очаква само да му пускат няколко пъти дневно. 4/5 момчета очакват всеки ден да си разказват как са им минали дните и какво ще правят. И дори 2 от 5 момчета са способни да се откажат от секс, за да имат пълноценна връзка.

Напълно сериозна съм, когато го казвам… Шокирах се, когато го чух. Да погледнем и от другата страна на нещата, обаче. Един от най-големите плюсове на това момиче да се събира предимно с момчешка компания е,че започва след известно време да мисли като тях. А това е прекрасно,нали ^^

Просто ни е в кръвта

Ето нещо,върху което отдавна мисля (или поне се опитвам де,но това е друг въпрос вече ^^),но никога не си бях и помисляла да попиша. А понеже съм много назад с постовете,би трябвало да опитам. So,here I go ^^

При нас,лъвовете,има една много характерна черта – голями инати сме. Сега ще ме атакувате и ще кажете,че има изключения ^^ Но аз говоря общо казано – ние,котките сме инати. ТОЧКА ! (.)

Ето,например днес. Станах свидетел на една неповторима случка в клас. Двама съученици се предизвикваха един друг. Нали ги знаете момчетата,неща от рода на ‘На бас,че не можеш да го направиш! КОй не може бе,аз ли?!’ (което ми напомни на един виц,но това по-късно ^^). И все пак,да,направи го. Няма да кажа какво беше,защото беше върха на простотията,и то за едната глупост (в бонус и два банана,но как да е)

Та,мисълта ми е – какво никога не бихте направили,ако ви кажат,че не можете? На мен,например,веднъж ми казаха,че не мога да взема номера на един пич,който видяхме на центъра с една приятелка. Е,вярно,не се държах като себе си,обаче го взех,нали ^^

Аз лично не се сещам за нещо,което не бих направила за самото предизвикателтво. Или  по-точно се сещам,но не вярвам да  има някой,който да мисли същото като мене  ^^

А ти докъде бе стигнал,само за да натриеш нечий нос?

За втория шанс

Представете си следната ситуация. Близък сте с някого. Той успява да ви докосне по такъв начин,че никога да не го забравите. И под ‘никога’ наистина имам предвид во веки веков. Правите всичко заедно,разделяте се само вечер и когато някоя отиде до тоалетната. Когато сте двете правите неща,за които сте сигурна,че никога не бихти ги направили,ако не беше този човек с вас.

И после от нищото ти обръща гръб. Спира да звъни,спира да ви търси. Дори когато се видите по улиците се подминавате,все едно не се познавате. Тъжно,но да,случва се.

Минава известно време. Дни,седмици,месец,два… Засичате се случайно,защото имате общи познати и се оказвате една срещу друга. Държите се,все едно нищо не е станало. Неусетно оставате само двете. Започвате да си наваксвате с информацията, с коя какво е станало, споделяте си,смеете се.

И осъзнавате,че сте се държали като деца. Не е било необходимо да се държите по този начин. И все пак, давате й втори шанс. Дали на нея, дали тя на вас,няма значение. Важното е,че пак си излизате двечките,забавлявате се.

Е? Всичко това си струваше,нали ? Взехте си ценен урок. Не можете да се доверите изцяло на този човек,но от друга страна без него ви е друго.

Плановете и техните предназначения

Аз съм организиран човек. Даже на моменти прекалявам

Ето,например миналата година. Щях да идвам за първи път в София,за да се видя с приятелите си. Е,как да ви кажа,че поне 2 седмици преди това вече си бях направила списък с кого ще се видя, кога (дата и час) и къде… И за какво? За да гледам как всички тези неща малко по малко се променят или,още по-зле,отпадат

О,да,винаги става така. Правим някакви велики планове. Организираме си нещата така,че всички да са доволни. Следваме стриктните си графици, а накрая всичко става точно обратното. Правим грандиозни планове,за да направим един необикновен ден неповторим,а той става просто част от скучното,сиво ежедневие.

Е,не при всички е така. Просто някой са родени с късмет. А други дори не си правят труда да организират всичко, живеят за мига. Което,според мен,е най-добрият вариант.