My turn to say ‘Hi’

Е,здрасти на всички

Чух едни приятели да си говорят за този сайт и,както винаги,си помислих ‘защо пък да не ги изкопирам’ ^^ Ама нали знаете,то така стават великите неща… Спонтанно!

Те така… сега съм тук ^^ Да се надяваме само,че в този блог ще пиша повече, от колкото писах в предния ^^ ( )

Иии… понеже нямам намерение да оставя първия си пост изключително къс,ще се зачекна за една тема, която много обичам да коментирам – Музика

Има една песен, която напоследък постоянно ми се върти в главата. Съвсем случайно попаднах на момичето,смисъл такъв, мислех,че е само актриса. Бях чувала само една нейна песен, но след известно време,не помня дали от любопитство или заради някакав бас, започнах да търся други нейни песни.

Ей, на идея си нямате на колко много попаднах. Та, сигурно няма да се сетите,ако ви кажа,че говоря за Линдзи Лоън. А ето я и песента – Lindsay Lohan – Confessions of a broken heart.

Е,май ми е крайно време да млъкна вече. Обещавам по пост на седмица (най-малко!). А аз обещая ли нещо и го изпълнявам ^^

Е,до другата седмица

Я,блогче!

Леле,аз този блог го забравих,че съществува! Леле,срам и позор! Направо грях. Сега да поправим тази грешка ^^
Ок,с какво мога да започна…
Е,няма пък,в този пост ще си поговоря за мен си. Ако някой не иска да чете,не съм го карала на сила. Аааамаха :Р
Да видим…
Още е началото на годината,едва навлязохме във втория месец, а вече се чувствам просто психически скапана xD То не беше претрепване 10 минути след полунощ точно първия ден от Новата година, че не беше цирка, на който станах свидетелка по време на един купон,че какво ли още не.
Ето,например последните два дена… В петък сутринта (ако не се лъжа беше точно 07:18) на вратата ми дойде един от най-близките ми хора,а повярвайте ми,беше последният,когото очаквах да видя,по елементарни причини,които няма да разказвам. И… стои и все едно нищо не е станало… Цял ден не можех да повярвам,че е пред мен…
Или пък вчера… Друг един приятел ми звъни,защото се отворила възможност да се видим. Леле,казвам ви,не съм вземала толкова голямо разстояние за толкова отрицателно време… Изненадах се от себе си!
И като за последно… Престраших се и направих огромна промяна във външния си вид,след което с гордо вдигната глава се прибрах вкъщи… О,да,чувството е превъзходно ^^
Та… Това е поста ми,в който само отбивам номера
Като за последни думи ще кажа,че в главата ми изникна идейка,която можете да проследите на този линк

Мерси на тези,които все още си правят труда да четат маймунджълъците ми