За промяната

Колко странно нещо е съдбата…

Тази година ми беше една от най-лошите. Е, рано е да говоря все още в минало време, но като се замислиш реално тя почти свърши. С моя начин на живот ама хич няма да се очудя ако докато се обърна и вече е 3-ти Януари… И все пак.

Може би през 3/4 от цялото време се чувствах толкова зле. Подтисната, подценена, предадена, забравена… Все чувства, които мразя от дъното на душата си. Но това беше до преди точно 2 дена.

Нищо съществено не се промени в него ден. Ама нищо. Проблемите си стояха, дори възникнаха нови. Просто спрях да им обръщам такова внимание. Карам си го лека-полека и това е. Нашите ме ядосват? Опитвам се да запазя спокойствие и добър тон и това е. Получила съм ниска оценка? Ами ставам по-рано на другия ден, донаучавам си това, което съм пропуснала и правя това, което мога,за да я оправя. От компанията не ме търсят, за да излизаме? ХА, чудо голямо. Търся начин да го променя. Използвам слабите им страни. Ето, например. От кога ме врънкаха да намеря някое свободно,красиво и лесно момиче и да я взема с мен на Ниси. Ами вчера след училище, малко преди да изпратя Мими усетихме, че не ни се прибира и на двете и от крачка на крачка се озовахме на Ниси. Дългият веднага й лапна. Ето ми го коза, който ще използвам. Сякаш съдбата реши да ми се компенсира. Всичко си пасна толкова точно…

Виж ТАКЪВ начин да живот може би ще успея да водя. Въпросът е докога ще се задържи. Сега вече ми е много по-лесно да се върна към доброто, малко, наивно, розово Тони, което толкова много ме е радвало винаги и си мислех,че съм изгубила во веки веков. Уви, добре дошла, малка наивнице

Да живее РОЗОВОТО!

Защитен: За Маските, номер 2?

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Разлика? Да бе, да

В последно време,от липса на друго занимание,се замислих за толкова много неща..

Тук,в Русе, последно време компанията ми се състои от около 5-6 момчета и още една,евентуално две приятелки. И някак си,тази промяна нямаше как да не въздейства върху начина ми на мислене за много неща.

Ето,вчера примерно. Бяхме с една приятелка и още трима. Седнахме и започнахме да си говорим точно за разликата между половете и очакванията на двете страни при една връзки. Знаехте ли,примерно, че момчетата с чувства не са само мит ?! Да,да,знам как прозвуча това. Имах предвид друго обаче. Това, което исках да кажа е,че примерно едно момче,за да започне сериозна връзка, не очаква само да му пускат няколко пъти дневно. 4/5 момчета очакват всеки ден да си разказват как са им минали дните и какво ще правят. И дори 2 от 5 момчета са способни да се откажат от секс, за да имат пълноценна връзка.

Напълно сериозна съм, когато го казвам… Шокирах се, когато го чух. Да погледнем и от другата страна на нещата, обаче. Един от най-големите плюсове на това момиче да се събира предимно с момчешка компания е,че започва след известно време да мисли като тях. А това е прекрасно,нали ^^

Цитирано от една наборка…

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни….

by : AnGeL_of_SoRRow

Освободена от чувството да си точка

„…..Един
празен бял лист. Огромно
пространство. Ти си малка точка
върху него. Точица. Можеш да тръгнеш
нагоре, да се превърнеш в черта. Можеш да
тръгнеш надолу и да си друга черта. Можеш да се
движиш нагоре, надолу, наляво, надясно и да стане вълнообразна
линия. Ти избираш накъде да тръгнеш. Ти чертаеш
своя път. Но ти си само точка. Целият лист е пълен с точки.
С какво ти, малка точица, заседнала по средата на една огромна
бяла вселена, се отличаваш от всички други точки на белия
лист? Можеш ли да предложиш нещо уникално на света? Ще
тръгнеш нагоре? Та колко такива доста преди теб са поемали по
този път? Тръгвали са нагоре, превръщали са се в линия, права линия,
опираща ръба. Ще тръгнеш надолу? Имало е и такива. Тръгвали
са надолу. Вървяли са дълго, дълго, дълго… и пак са стигнали
ръба. Ще вървиш надолу, но линията ти вълнообразна ли ще е?
Или прекъсната? Или ще нарисуваш триъгълник? Имало е и такива.
Всеки върви. Всеки рисува. И всеки достига ръба. Няма
ли какво друго да предложиш на света? Само линии?
Прави и криви? Само толкова ли? Светът е уморен от
линии. Светът е пълен с точки. Всички те са на белия
лист. Всички вървят. Има четири посоки.
Навсякъде опираш в ръба. Ами ако
разкъсаш листа? Имаш ли
смелостта за това?……“

Quote by : Нели Димова