Relief.

Не мога повече. Трябва да излея нанякъде всичко, което последно време само си преглъщам и пазя за себе си. Иначе скоро ще избухна.

Писна ми от всичко.

Писна ми от хора, които ти свалят звезди, а след това те закопават 20 метра под земята.

- Писна ми от момчета, които първоначално са перфектни. Които те грабват от първия момент, когато ги видиш, дори и тогава вече да си в сериозна връзка. Писна ми от момчета, които ти въздействат по такъв начин, че теглиш майната на всичко, което си градила в продължение на близо половин година, само и само за да си дадеш шанс да си щастлива. Заради които си обърнала гръб на човек, който би преобърнал света за теб, само защото “трябва да опиташ”. Момчета, с които всичко ти идва от вътре. Които за една седмица са те пратили на седмото небе от щастие. Които пращат главата ти в облаците. Които дотолкова добре изиграват ролите си на “перфектният приятел”, че заслужата “Оскар” и всички възможни филмови награди. Които на първата седмица вече си допуснал до себе си. Заради които ти идва да се разкрещиш на целия свят, че си с човек, който те прави щастлив. Който нямаш търпение да запознаеш с родителите си. Който нямаш търпение да запознаеш с когото и да е, само за да се изфукаш, че този човек е именно с теб. Които правят мили жестове за теб и когато им обясниш, че си изненадан, защото никой до сега не го е правил за теб, те са, о, толкова изненадани, защото “заслужаваш толкова много повече, не мога да повярвам, че никой преди това не го е разбрал”. С които всичко върви толкова лесно и приятно. За които правиш всичко, за да не ги изгубиш. Заради които прекрачваш всеки свои принцип и всяко свое неписано правило, само за да му угодиш. 

И който в момента, в който му признаеш, че го обичаш, просто подвива опашка. Започва да показва истинската си същност. Държи се дръпнато, студено, а когато повдигнеш въпроса излиза със “внушаваш си,не е така, ако не ти харесва – винаги можеш да се хванеш с някой по-добър, няма да те спра”. Цялото ти ежедневие започваш да го изграждаш около неговото, за да му бъде по-лесно. Заради когото не можеш да спиш с дни, за да мислиш къде пак си сбъркал. Започваш да се самосъсипваш, защото не можеш да осъзнаеш с какво толкова може да си сгрешила. И който изневиделица след нова година ти сервира “Трябва да се разделим, защото между нас не върви. Ти си първото момиче, което никога няма да опитам да си върна.” Мислиш си, че поне малко ще му запука от промяната, но не. След няма и седмица той преценява, че вече е чакал достатъчно и продължава напред… с най-добрата ти приятелка. А начина, по който ти разбираш, е от твой приятел, от кварталните деца и от брат ти, пред които буквално е претендирал с постъпката си. Така ли постъпва един осъзнал се 21 годишен мъж ?!

 

- Писна ми от приятелки, които твърдят, че ще са винаги там за теб. Които винаги правят това, което знаят, че ще те разведри, само за да се усмихнеш в най-мрачния си ден. С които се познавате от самото начало и с които никога не си предполагал, че ще се отчуждите заради …. същото онова момче ?! Да, така е, аз я подтикнах да опита с него, не отричам. Но толкова скоро? И дори след уговорка “Моля те, кажи ми веднага когато разбереш резултата” да не ти е звъннала и до сега? Или не, поправка, да е звъннала, за да разбере дали теста за бременност (който беше забравила, че трябва да вземе), който ще си правиш, е отрицателен или си бременна от нейния приятел? Въпреки че е запозната на 150% с факта, че това ти се е случвало и преди и видя колко беше съкрушена, дори веднъж не си направи труда да те попита как си? Какво мислиш? Имаш ли нещо против? Сметна за необходимо просто да махне с ръка и да си каже “О, майната й, на нея, на чувствата и на мнението й, нали ние с него сме щастливи”. Да се прави, все едно, че нищо не е станало. И заради нея да проклинаш колко малък може да бъде блокът ти и  да обмисляш варианта да изчезнеш за известно време от града, само и само когато ги видиш, да не пресичаш улицата, да си увеличаваш пътя с половин час и някакво черно БеЕмВе да те пита “Искаш ли да дойдеш с нас, кукло”. А когато по възможно най-тактичния начин се опиташ да й подскажеш, че трябва да поговорите, тя да ти каже, че се е ядосала като го е видяла? 

 

- Писна ми от сивите дни, когато половин час не мога да стана от леглото, защото продължавам да търся причина да го правя. Всеки ден да се питам какъв е смисъла да продължа да живея, като няма една-единствена причина за това? А когато решиш просто да си останеш вкъщи и да забиеш пред компютъра, минимум 5 пъти да ти звънне телефона с думите “Айде ела при нас, какво си забила, излез малко навън”. И когато споделиш с някой по-близък отговорът му да бъде просто “О, я се стегни”. Всеки да ти ти казва, че те разбира и ти съчувства, но че преувеличаваш? Какво да направя, по дяволите, като явно съвсем малко ми трябва, за да започна да обмислям какво да направя, за да спестя главоболията на всички?

Да, трудно се издържа вече. Не ми помага и факта, че нашите не спират да ми задават въпроси за него (какво прави, защо се разделихте) и нея (какво прави, защо не излизате вече, ще ходиш ли на бала). Въпроси, на които сам не знаеш отговора, но не знаеш и дали те интересува. 

Гадно е да няма с кого да споделиш всичко това, за да не товариш никого. Може би за това предпочетох да го напиша тук, където никой няма да види. Просто защото е вид облекчение.

Знам, че ще се оправя. Нямам нужда от ничия помощ. Нямам нужда от повече “приятели”. Вече наистина ще се постарая да не се доверявам напълно на никого. Защото хората са долни. И не го заслужават. Накрая само намират най-подходящия момент да те наранят по най-долния начин.