Всички са запознати с най-променливата величина днес – времето. И не говоря за метеорологичното. Макар и то да не е много с всичкия си. Къде се е чула и видяло вчера да изгориш на потник от жегите и високите температури, а днес да си облечен със зимния си гардероб и пак да ти е студено? Май само тук е така. Но какво да се прави, привикваш.
И все пак, да не се отклонявам от темата. Говорех за времето като процес на развитие. На спад. На възход. На падение. На издигане. На остаряване. На вразумяване. На ослепяване. На оглупяване. И каквото още там се сетиш.
Може ли някой да ми обясни как се получава този номер – в един момент от живота си да си изпаднал в пълната дупка. Тъкмо да си излязъл от връзка, след която се чувстваш като нищо не струващ боклук. Да нямаш пари да си купуваш дори така важната за теб ежедневна порция малка дрога (спокойно, говоря за цигари). Да нямаш никой до себе си, на когото да разчиташ. На когото да споделиш и да те разбере. Да няма кой да те успокой и откаже от идеята да сложиш край на живота си. Да се чувстваш по-малоценен от камъчките по земята. Всеки да те е изритал от живота си. Да си по-сам и самотен от всякога. Да не говорим за объркан.
Но след няколко месеца вече всичко да е обърнато. Тъкмо да си напуснал работа с достатъчно финансови възможности да се издържаш за седмица, че и да ти останат за така желаната татуировка. Да си постоянно сред приятели, с които си толкова често, че дори спите и ядете заедно. Майка ти да разбира всяка твоя постъпка и да приема обяснението “Еми, какво да ти кажа, живее ми се”. Да имаш приятел до себе си, за който си сигурна, че ще отиде и до края на света само за да те види и да те целуне и прегърне. С който гоните вече четвърти месец заедно, въпреки че преди това не си имала по-дълга връзка от 2 седмици. Който да дава мило и драго за теб. Който искрено те обича.
Как се получава този номер? Защо се получава така? Има толкова по-заслужаващи си хора от теб. Защо ти трябва да си добре до този момент, а толкова по-стойностни и млади хора да тънат в мизерия или да си заминават млади?
Несправедливо и непредвидимо нещо е живота. Но не можеш да направиш нищо друго, освен да му играеш по свирката.
