Аз съм част от поколението, което с гордост може да заяви, че е живяло два века. Че е имало детство, изпълнено с игри и забавления, а вижда как пред очите му израства следващото поколение, възпитано с компютърни игри и мобилни телефони с неограничен интернет. Аз съм от хората, които са готови да приемат всяка подадена им информация за 100% истина. Аз съм от хората, които надценяват човешкия вид. И определено съм от хората, които могат да разсъждават трезво над всяка една ситуация.
Живеем във време, когато почти нищо не е невъзможно. Вече сме стъпвали на Луната, срещу определена сума пари можеш да си направиш разходка из открития космос, с необходимата техника можеш да полетиш. За всичко, което ти се струва нелогично и нереално могат да се извадят логични и смислени причини да го погледнеш като нещо не толкова налудничево.
Живеем във време, където филмите, чийто сюжет е само една фантастика и изцяло плод на въображение, са едни от най-доходоносните. На чиито прожекции не можеш да си намериш място сред публиката. За чието излъчване трябва да си резервираш билетите дни преди премиерата. Но какво ще стане, ако някой се опита да изкара от филма и пренесе своите идеи за следващия филм на Скорсезе в реалния свят?
Ако човекът, който познаваш от половин година, успее да те изненада със своята нагласа към света и човечеството като цяло? Ако успее да ти обясни своята напълно човешка и емоционална постъпка с факти за себе си, които звучат по-скоро налудничево отколкото реално? Ако осъзнаеш, че този човек е по-уникален, от колкото някой всъщност подозира?
Какво следва тогава? Ще провериш неговата теория и ще потърсиш отговорите на незададените си въпроси в google.com или ще смелиш за няколко дена всичко, което ти е казал, след което ще настояваш да потърси професионална помощ за сбъркания си мозък? Ще приемеш всичко, което ти казва, за чиста монета или ще потърсиш в телефонния указател номерата на няколко психолога? Ще се поразровиш из Интернет и някоя и друга книга за обяснения на това, което той ти е казал, с цел да провериш дали има поне някаква малка вероятност тези изпълнени с абсурди идеи да са доказани като съществуващи или просто ще му уредиш пълно обслужване в някоя лудница?
В днешно време вече нищо не е невъзможно. Много отдавна е размита границата между възможното и невъзможното. Отдавна хората превръщат абсурдните си идеи в реалност. Но когато всичко опре до теб самия, как ще разбереш кое е истина и кое абсурдно оправдание?
Всеки сам си избира в кое да вярва и в кое – не. И ако аз преценя, че мога да приема твърдението, че розовото е черно, никой не може да ме убеди в обратното. Защото човек вземе ли дадено решение, трябва да стои зад него, независимо, че целия свят му слага етикета “резултат на болен мозък”.
