„…..Един
празен бял лист. Огромно
пространство. Ти си малка точка
върху него. Точица. Можеш да тръгнеш
нагоре, да се превърнеш в черта. Можеш да
тръгнеш надолу и да си друга черта. Можеш да се
движиш нагоре, надолу, наляво, надясно и да стане вълнообразна
линия. Ти избираш накъде да тръгнеш. Ти чертаеш
своя път. Но ти си само точка. Целият лист е пълен с точки.
С какво ти, малка точица, заседнала по средата на една огромна
бяла вселена, се отличаваш от всички други точки на белия
лист? Можеш ли да предложиш нещо уникално на света? Ще
тръгнеш нагоре? Та колко такива доста преди теб са поемали по
този път? Тръгвали са нагоре, превръщали са се в линия, права линия,
опираща ръба. Ще тръгнеш надолу? Имало е и такива. Тръгвали
са надолу. Вървяли са дълго, дълго, дълго… и пак са стигнали
ръба. Ще вървиш надолу, но линията ти вълнообразна ли ще е?
Или прекъсната? Или ще нарисуваш триъгълник? Имало е и такива.
Всеки върви. Всеки рисува. И всеки достига ръба. Няма
ли какво друго да предложиш на света? Само линии?
Прави и криви? Само толкова ли? Светът е уморен от
линии. Светът е пълен с точки. Всички те са на белия
лист. Всички вървят. Има четири посоки.
Навсякъде опираш в ръба. Ами ако
разкъсаш листа? Имаш ли
смелостта за това?……“Quote by : Нели Димова
Освободена от чувството да си точка
