Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни….by : AnGeL_of_SoRRow
Цитирано от една наборка…
Освободена от чувството да си точка
„…..Един
празен бял лист. Огромно
пространство. Ти си малка точка
върху него. Точица. Можеш да тръгнеш
нагоре, да се превърнеш в черта. Можеш да
тръгнеш надолу и да си друга черта. Можеш да се
движиш нагоре, надолу, наляво, надясно и да стане вълнообразна
линия. Ти избираш накъде да тръгнеш. Ти чертаеш
своя път. Но ти си само точка. Целият лист е пълен с точки.
С какво ти, малка точица, заседнала по средата на една огромна
бяла вселена, се отличаваш от всички други точки на белия
лист? Можеш ли да предложиш нещо уникално на света? Ще
тръгнеш нагоре? Та колко такива доста преди теб са поемали по
този път? Тръгвали са нагоре, превръщали са се в линия, права линия,
опираща ръба. Ще тръгнеш надолу? Имало е и такива. Тръгвали
са надолу. Вървяли са дълго, дълго, дълго… и пак са стигнали
ръба. Ще вървиш надолу, но линията ти вълнообразна ли ще е?
Или прекъсната? Или ще нарисуваш триъгълник? Имало е и такива.
Всеки върви. Всеки рисува. И всеки достига ръба. Няма
ли какво друго да предложиш на света? Само линии?
Прави и криви? Само толкова ли? Светът е уморен от
линии. Светът е пълен с точки. Всички те са на белия
лист. Всички вървят. Има четири посоки.
Навсякъде опираш в ръба. Ами ако
разкъсаш листа? Имаш ли
смелостта за това?……“Quote by : Нели Димова
