Никога не съм вярвала в това, което учим само на теория в училище. Не мога да разбера защо ни карат да учим неща, които никога няма да ни потрябват в живота. Все едно да отидеш някога до магазина,да си купиш, примерно, хляб и сирене, и да почнеш да пресмяташ колко е сметката, използвайки корен петнайсти от дроб. Или пък да работиш на строеж и да пресмяташ с каква сила ще падне даден предмет. За какво ти е,нали си има кранове? Никой не е тръгнал да пуска разни предмети от такива височини. Че нали ако някой го направи, ще има пострадали? Пълна тъпотия,ако питаш мен.
Ето, по литература последните няколко часа се повтаря една и съща фраза – ‘съществува синхрон между човека и природата’. Едва днес,обаче, разбрах колко верни са някои от нещата, които се опитват да ни натикат в и без това празните и изпълнени с мисли за купони, секс и разни други извращения главици. Безполезни,да,но верни.
Както вече се подразбра от предните постове, колкото и драматично да ти прозвучи, минавам през тежък период от живота си. Всичките ми близки ми обърнаха гръб, вчера дори успях да се скарам с нащте, не знам какво ще правя в бъдеще, нямам към кого да се обърна.
Ще се опитам да ти разкаже днешния ден,обаче. Най – малкото защото беше крайно неочакван.
Станах в 8 сутринта. До 10 без 20 съм се занимавала с домашнито за урока ми по английски език. То не бяха есета, тестове, поправки, бла бла бла. В 10 без 15 се усетих,че закъснявам, и почна редовното ми туткане. Прибягах, естествено, до там и стигнах на време. Последният ми урок за тази учебна година мина гладко. Учителката ми възложи куп задачи за лятната вакация. На пък към вкъщи Монито ми се обади да отида до у тях да пием кафе, защото са втора смяна заради някакви си изпити днес. От тях отидох директно към училище. Там цял ден не съм спряла да чертая по счетоводство, да попълвам сметки , мемориални ордери и разните му там икономически булшитс. Четвъртия час стана обрат,но няма как да го разкажа без да преведа разговорът ми с една съученичка, която си мислех,че си е заминала,а всъщност се върна :
- Еси, ти не си ли тръгна бе?
- Няма значение. Извикаха ме обратно по спешност. Слез пред училище
- Що?
- АБЕ НЕ ПИТАЙ, СЛЕЗ ДОЛУ ПРЕД УЧИЛИЩЕ ПРИ ИВЕЛИНА
Отдавна не бях бягала толкова бързо и безрасъдно по стъпала. Това момиче беше толкова спокойна душа. За да си оттърве нервите и да ми се развика значи е станало нещо твърде сериозно.
Слизам аз пред училище и видях една приятелка от моя клас. Като я видях си помислих какво ли не. Цялата беше зачервена, тресеше се, едва дишаше и плачеше на някого по телефона. Оказа се, че щели да я оставят на изпит по един от предметите и то ПРЕКАЛЕНО НЕЧЕСТНО. Онази проклетия, даскалицата, 5 поредни часа я мъчи,за да й пише тройка и не само,че й даваше възможно най-отвратителните задачи, ами и се бъзикаше с нея през часовете. До към 18 някъде съм стояла с нея, за да съм сигурна, че ще се успокои. Прибрах се и още от вратата взех Чери и я изведох на разходка. След 30-те минути (добре бе,нормално ли е такъв коткоплъх да се разхожда толкова много ?! ) се прибрах за 5 минути, пооправих се малко и отидохме с брат ми да играем волейбол с ‘моята’ компания. Ама и времето беше едно… На облаци, чуди се да вали ли, да не вали ли.
Постоянно си играхме да слагаме и махаме мрежата,за да не се намокри, че няма изсъхване. Тъкмо я слагаме и то почва да вали. Аха да я смъкнем и спира. И така около 4-5 пъти. Когато окончателно заваля…
За пръв път през живота си се радвам толкова много на дъжд. Валеше супер силно, обаче не ми пукаше. Продължихме да си подаваме малко преди да се отдадем на детското в нас. Почнахме да се гоним, да скачаме в локви, да блъскаме другите под силно стичащата се от чучурите вода… Стана забавно.
Най-много ми хареса обаче как успя да ме разсея. За този половин час, когато останалите стояха на завет, всички станахме толкова близки. Бъзикахме си се, играехме си, а Моника и Сашка дори се изцедиха (от-до). Чувството беше… прекрасно. Все едно отми всички лоши мисли от главата ми.
И сега си седя вкъщи, в сухи дрехи и на топличко и гледам през прозореца, който от време на време отварям. Вали като изведро,а от небето се отделят такива гръмотевици и светкавици, че все едно още малко и ще се разкъса. Великолепна гледка просто.
А кой да ти повярва,че един хубав, топъл, летен дъжд може да донесе такова… облекчение.
