I really don’t think I belong here

Последно време животът ми тук,в Русе,се превърна в Ад. И как няма?

Всичко тук е тоолкова еднообразно. Всеки ден ставаш по едно и също време,правиш едно и  също нещо, излизаш по едно и също време, водиш едни и същи разговори с едни и същи хора,вървиш по едни и същи пътища…. Да продължавам ли? И продължаваш ли,продължаваш да се въртиш в един тъп,омагьосан кръг.

Някой ще ми каже да си намеря хоби. Че кога да му отделям време на това хоби? Да, имам хоби. Бих си умряла от кеф,ако имах възможност да запиша,примерно,тренировки по волейбол. Обаче като си помисля,че това означава да давам по 30 лв. на месец за 2 часа ежедневно допълнително потене нещо…. не ми звучи добра идея.

Вчера обаче реших да направя мижав опит да променя деня си. Напук на усвоения навик излязох 1 час по-рано, тръгнах по път, който бях забравила и стигнах до центъра. За пръв път го видях толкова оживен в 19 ч. Само да беше видял всички образи,преплетени там….

- Видях момиче, което напук на майка си беше предрусала отново и е стигнала подпийнала, подкрепена от още двама като нея.

- Видях и момче, което въпреки убийствено прекрасния си външен вид не се срамуваше да излезе пред всички с високо вдигнат нос,прегърнал през рамо отвратителната си приятелка

- Успях да зърна дори онази смешна двойка, при която не можеш да разбереш кой е момичето

- Имаше и от онези,типичните за по-големите градове кариеристки,които бързат към вкъщи,за да разкарат ужасно неудобните 7-сантиметрово високи обувки, карираната пола до малко под коленете, куфарчето с ненужни документи и да пуснат разпадналия се вече кок, за да се отдадът на топла и отпускаща вана

- Дори няма да отварям уста за всеки стил на обличане, който успях да зърна.

- За съжаление там бяха и онези двете – надути и смешни – които ходиха с ботуши до коленете през лятото и вежди,очертани като рогата на овни и вървят по жълтите павета, а задниците им се клатят 30 минути след тях

Но това няма да го споменавам. Най-хубаво ми стана,когато осъзнах колко бях променила ежедневието си просто заради големият ми инат. Чувството беше добро,но беше и на висока цена. И въпреки всичко бих го направила пак и то при първа възможност

Публикувано в:  on 8 април, 2009 at 11:09 pm Вашият коментар