За сънищата и реалността

Знаеш ли на какво винаги съм се чудила? На сънищата.

Как става този номер? От една страна когато стане малко по-късно ти казват ‘легни да поспиш’, от друга обаче в момента,в който това стане,мозъкът ти започва да пресъздава въображаеми или вече преживени ситуации. Не се ли измаря по този начин?

Казва се,че сънуваш неосъзнати истини. Че един вид преживяваш най-големите си мечти и фантазий. Това е добре,нали? Защо тогава,по дяволите,трябва да се будим??? Смисъл,насилствено. Като за училище или работа,например. Ох,представете си само – да знаете кога сънувате и да можете да управлявате всеки свой ход. Колко хубаво ще бъде. Да го докоснете,да го целунете. Да не ви пука за последствията,защото вие ще контролирате ‘света’. Да изживеете всяка своя мечта. И от време на време и някой друг страх,е така,за цвят. Защото,нали знаете,много хубаво не е на хубаво.

Ах,как ми се иска наистина да беше възможно. Още си спомням съня ми от преди няколко дена. Седяхме двамата на най-прекрасната полянка,която можете да си представите. Приятно,слънчево време. Тишина, която от време на време беше прекъсвана само от песента на птичките. А аз си бях легнала така,че главата ми се намираше в скута му. Нямаше лице или поне не успявах да го видя. Но знаех,че това е Той. Перфектният. Точно този,който съм търсила досега. Усещах с цялото си съществуване,че не мога да се чувствам по-щастлива от точно този момент. И тъкмо когато щях да го видя кой е и…. Мамка му и аларма << Опитах какво ли не,за да се върна там – загънах се през глава, игнорирах всичко покрай мен,дори скрих главата си във възглавницата. Но ефекта беше само един – успях да закъснея за училище и целия ми ден беше кисел.

Чувствата, които ме изпълниха когато се събудих бяха противопоставящи се. Хем още усещах частица от щастието,което изпитвах в съня си, хем бях силно ядосана,че трябваше да се свърши така… Незавършено. Мразя,когато става така. И,за мое съжаление,почти винаги се прекратява по този толкова…. нечовешки начин.

А най-интересното в случая е,че по принцип не си спомням сънищата. Най-много през деня да имам един-два проблясъка. И това е. Но не и този път. И досега помня всичко,до последния детайл. А как ми се иска да беше истина. Да не се налагаше да се съобразявам с никой друг,освен със себе си. Да не ми пукаше дори за момент какво ще си помислят или направят другите, когато… опитам да задоволя някой мой каприз,ако щеш.

Но не така е устроен света,нали? Иначе щеше да е прекалено хубаво. А,както вече казах,много хубаво не е на хубаво.

За това как малките неща правят големи промени

Даже не знам кое ме подтикна да започна да пиша. Рядко ми се случва да водя някой толкова нормален ден,а накрая да останат толкова недоизказани неща. Но когато това стане…. О,пази се ^^

Замислял ли си за малките неща,които си правил,променяйки нечий живот? Имам милион примери,които мога да дам. Но не мисля да те отегчавам с това. Но може би ако опитам да представя дадени ситуаций? Ок,да пробваме така.

Да си представим,че предстои рожден ден на някой твой съученик. Не сте особено близки,но решаш да отидеш,за да го уважиш. Нищо,че не си си почивал от сигурно месец насам. Нищо, че има милион неща, с които да запълниш това време. Нищо, че по този начин губиш около 3 до 5 часа от живота си. Но въпреки това отиваш там. Озоваваш се в напълно различна ситуация от тази,която си очаквал. Не познаваш абсолютно никой с изключение на рожденика. Добре дошло – тъкмо момент да се отпуснеш. Минават около половин-един час,докато се приспособиш. Чак тогава се опитваш да опознаеш ‘новите’. Завръзваш разговори. И докато се усетиш вече си център на внимание. Защо? Защото реши,че няма напълно да си загубиш времето. Съвсем невинна мисъл,а какво стана накрая.

Окей,може би не беше особен пример. Да опитам с друга история :

Имате среща с приятели в кафенето,където ходите всеки ден по едно и също време. Един ден обаче,понеже бързаш за да не закъснееш,се спъваш и си изтърваш,примерно,телефона. Навеждаш се да го вземеш,но някой вече те е изпреварил. Изправяте се едновременно,поглеждаш го в очите и… мамка му,това е ТОЙ! Колко ли благославяш момента,в който се спъна. Ами ако не беше станало така?

Добре де,може би нямам чак толкова много и добри примери. Но замисли се малко над въпроса. Опитай се за секунда да се замислиш върху малките,незначителни неща,които са променили нечий живот. При мене поне са много,но да спрем до тук : )

Точка .

Защитен: Има ли въобще добър начин да напуснеш този свят?

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

За егоизма и истинското приятелство

Знаеш  ли,има моменти,когато човек се замисля какво мисли да прави с живота си и дали хората около него си заслужават вниманието му. Може да съм едва на 17,едва да ми предстои да стана независима,но вчера беше такъв момент за мен.

Не мога да ги разбера хората. Отделяш ми толкова много време, внимание, лишаваш се от какво ли не заради тях, правиш сума ти  неща,а накрая не го оценяват. Защо? Защото незнаят какво жертваш заради тях. А когато се опитваш да им обясниш,изглежда все едно им го натякваш. Или пък още по – зле – ядосват се,подпалват и накрая разговора завършва с мълчание,защото сте изрекли неща,които не е трябвало да излизат на бял свят.

Има толкова много неща, които си премълчавам,защото държа на хората около мен. А кажа ли ги може и да ги загубя. Окей, ето следните примери :

- Да,искам да поспя,нямам намерение цяла нощ да стоя будна,защото на теб не ти се спи

- Да, имам нещо против да загубя целия си ден в дундуркане на някакви бебета,като накрая на тебе ще ти платят за това

- Да,знам,че когато ти кажат ‘Ела с мен за цигари’ всъщност ти казват ‘Ела с мен навън под претекст,че сме до магазина,за да ти кажа нещо за Антония,а после ще й кажем,че е бил затворен’

- Не,няма да дойда на този рожден ден само защото не искаш само ти да си момиче сред 30 момчета. Искам в неделя да си почина

- Когато ме обиждаш,дори и на майтап,се засягам

- Когато ме лигавиш пред приятелите си не се усмихвам,защото ми е забавно,а защото не искам да си тръгна разревана и да се излагам пред тях

- Да,мнението на родилите ми е важно за мен

- Да,мразя да лъжа

- Да,естествено,че имам проблеми. Но няма да ти ги кажа,защото знам, че не искаш да те товарят с чужди проблеми и защото още помня онази вечер, когато ми рева на рамото и после изкрещя ‘Не съм отдушник,по дяволите’.

- Да,когато ме обиждаш се засягам. Но няма да ти го покажа,защото не искам дори за секунда да си помислиш,че можеш да ме нараниш

- Това,че предпочете да отидеш на имен ден на човек,който дори не познаваш,само защото знаеш,че има алкохол на аванта и после няма да можеш да се прибереш ме засегна. И да,приех лично това,че не разбираш колко важен за мен е този ден.

- Да,понякога очаквам нещо в замяна.

О,да,има много неща,които никога няма да кажа. Защото държа на нея въпреки,че много,изключително много пъти е избирала поредния купон с много алкохол пред това да излезем двете с нея,както е била уговорката.

Но тя е моя приятелка и аз ще продължа да се преструвам,че не ми пука как ме зарязва понякога. Наречи ме мазохист,но и занапред ще търпя егоистичните й действия.

А понякога е по-добре да не помним нищо

Първият ми пост за тази година. Искаше ми се да е пълен с позитивни мисли и усмивки,но уви.

Никога не съм си помисляла,че ще позволя на някой да ме нарани два пъти. Винаги съм внимавала за това и съм се придържала към сентенцията ‘Fooled me once – shame on you. Fooled me twice – shame on me’ . И май ще се окаже вярна

Сигурна съм,че ви се е случвало нещо подобно. Да ви кажат или да разберете нещо,което да промени из основи много неща. А сега се запитайте какво щеше да стане,ако не го знаехте. Представихте ли си го? Кажете ми дали ако имахте избор бихте предпочели да го разберете. Ще се замислите,сигурна съм,но кое ще изберете?

Знаете ли,в даден момент разбирате на кого наистина може да разчитате. Има дни,в които се чувствате все едно сте център на вселената,защото има толкова много хора, които показват по много начини,че ги е грижа за вас. Но това,което има значение е кой ще ти зашлеви шамар да се осъзнаеш когато си мислиш,че целият свят ти е обърнал гръб. Кой ще зареже всичко,за да дойде в 3 през нощта у вас,за да те прегърне само защото е разбрал,че ти е трудно. Кой винаги ще се опита да ти влезе в положението. Кой знае всичките ти недостатъци и въпреки това продължава да ти звъни,за да се видите.Можеш да разчиташ само и единствено на него.

А не на този,който ще те обсипе с големи материални подаръци,които са просто предмети за теб. Не този,който ще те остави да се излагаш само за да гледа сеир. Не този, който си има едно наум за някой,но въпреки това гледа безучастно как се опитват да те измамят. И не този, който ти казва неща само защото знае,че искаш да ги чуеш.

Почти не правите разлика между двата вида,нали? А аз се научих да правя. От тази година спирам да се раздавам за хората,които не го заслужават. Спирам да си затварям очите за грешките на приятелите си,само защото се чувствам задължена към тях. Спирам да се съобразявам с това какво ще си помислят хората за мен. Ще си бъда истинска на 100% без значение какво ще кажат за мен когато изляза от стаята/къщата/апартамента етс.

И това е само едно от нещата,които съм решена да променя в себе си. Защото ми писна да ме тъпчат, а аз да се правя,че не го разбирам. Защото не съм някой, който ще унижават докато си стоя и преглъщам всичко. И определено не съм някой, който заслужава да го използват. И,по дяволите,не съм човек, който заслужава ‘истински’ приятели.

Не съм,не съм била и няма да бъда!