Ето,че още една година просто ей така свърши. А всякаш беше вчера когато празнувах идването на 2008…
Всъщност,като се замисля,не мога да осъзная какво толкова се празнува. Защо точно минаването на годината? Защо няма толкова велико изпращане на месеца? На седмицата? На деня? И защо точно 12 месеца да правят година пък? 13 също е хубаво число,даже ми е любимо.
Как да е,започнах да пиша за друго
Като се замисля над изминалата година може да се каже,че беше пълна загуба на време. Не направих нищо съществено. Нищичко.
По-важните моменти ли?
- Сигурно има поне едно 10 пъти,когато съм била навън през нощта или пък извън града без никой да го знае. Може за някои това да не означава нищо,но за мен беше голяма крачка. Преди това винаги правех само това,което ми ‘позволяваха мама и тати’.
- Приблизително 2 или 3 месеца (може и повече) бях отчуждена от един от най-скъпите за мен хора. Усетих какво е да те предадат и да те виждат,но въпреки това да мислят за теб. Разбрах какво е да действаш на хората така,че винаги да има причина да мислят за теб
- Успях да постигна нещо,за което преди не ми стигаше смелост. А сега даже се гордея с това.
- Промених се,физически и психически. Научих се да се усмихвам,когато ми иде да се разрева,да прощавам,когато ми се иска да удуша човека срещу мен. Да подминавам хората с високо вдигната глава,когато се чувствам като нищожество. А за капак на всичко се боядисах от кестенява към червенокоса и после обратното. И все още имам коса на главата си : )
- Успях да поработя малко над самочувствието си. Сега ако тръгнеш нещо да ме обиждаш недей да очакваш,че,както преди,ще стоя насреща ти и ще те слушам,значи си в ГОЛЯМА заблуда.
- Може да се каже,че беше добра година. Работих за първи път,изкарах пари,купих си телефон. Със семейството ми уцелихме от тотото и си купихме много по-добър и нов компютър. Взехме си кученце,което си гледам като детенце. Сближих се с ужасно много хора и забравих още повече.
- Вече не съм онова наивно хлапе,което всички познаваха. Сега мога преспокойно да кажа,че никой не ме познава на 100%. Мога да изненадам всеки човек във всеки миг. И се гордея с тази своя черта! Чувството да накараш някой да се усмихне е… незаменимо.
- Рискувах всичко,което беше важно за мен,за един единствен човек. А накрая се почувствах така,все едно не съм направила кой знае какво.
Ако трябва да обобщя ще кажа,че годината беше нормална. Наистина станаха много неща,но всичко си беше равносилно. В един момент имах чувството,че летя в небесата,а в друг – все едно съм милион километра под земята. Плакала съм и от смях,и от щастие,и от яд.
Но тази година вече мина и замина,колкото и да не ни се вярва. Въпроса е – какво ще ни донесе следващата?
Никой не може да отговори на този въпрос преди да е станало време да се простим и с нея. За това моят съвет е един – живейте за мига!
