Знаете ли,когато бях малка имах много хубаво детство. Тогава още нямаше компютри, телефони, децата излизаха рано сутрин и се прибираха по късно, но не,за да ходят по купони, барове, да пият алкохол и да пушат цигари, а за да играят на ‘жмичка’ , ‘фунийки’ или ‘стражари и апаши’
Колко бързо минава времето. Днес излизаш на улицата, за да си поиграеш с кварталните приятелчета на дама или ластик, а утре вече се готвиш за изпити, започваш да се питаш кои са ти приятели и кои не, навлизаш в живота. Прекарваш около 90% от свободното си време, за да се поровиш в Интернет. От там започват и много проблеми, налегнали днешното поколение – затлъстяването,например. Децата пишат по-бързо, от колкото могат да говорят, употребяват повече жаргони и ‘чатърски език’, гласуват против премахването на пълния член в българския език. А по времето на моето детство не беше така.
Няма да забравя колко щуротий съм правила като малка. Имаше едни малки, желирани топчета, които се лепяха навсякъде и оставаха голяма мръсотия след себе си. Някъде по тавана вкъщи още стои онова мазно петно от същите тези пакости. Дори из някои училища имаше специални забрани за използването им. Но наистина беше забавно да се целим с тях.
Денят ни започваше с ‘Часът на Дисни’, когато по БНТ излъчваха детските предавания, които вече трудно ще намериш някъде. Закусвахме набързо и излизахме навън. Момичетата играехме на най-различни игри. Сред най-популярните бяха дамата, ластика и куклите. Момчетата пък се събираха на отбори и ритаха на полянките. По този начин ние не само се забавлявахме, а и се развивахме физически и психически. Усъвършенствахме въображението си.
А какво правят децата днес? На 12-13 годишна възраст вече започват да се гримирват, да носят къси дрехи, да стоят с часове пред огледалата. Ходят по купони, напиват се, употребяват забранени вещества. Преди две години някъде дори имаше репортаж за деца, вкарани в ‘Пирогов’ с алкохолно натравяне. Вече замерянето със снежни топки е заменено с електронно, където само натискаш едно копче на мишката и си готов. Няма го бягането, смеха, забавата. Целенето с фунийки между блоковете и по изоставените строежи отстъпи място на електронните игри.
Всяка вечер в точно 20,50 излъчваха ‘Лека нощ,деца!’, където участваха безброй много анимационни герои и куклени играчки, разказващи на децата приказки за принцеси, вълшебни светове. А днес трудно се намира някой, който да си легне преди 12 часа, защото се е застоял на компютъра, за да провери в Интернет сайтът си за запознаства, където се представя на 18 години, с руса коса, търсещ авантюри.
Странно нещо е времето. Не усещаш как ден след ден нищо не се променя,а когато се обърнеш назад разбираш, че нищо вече не е както преди.
